26 янв. 2013 г., 10:51

Амнистия за Грешна Любов

912 0 1
Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.

С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?


 

Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност.
Изпи страха ми с целувка - като ритуал за обреченост.
Тъгата му, с димящи капки по кожата ми свистеше.
Чувах болката в гърдите му, тихичко как скимтеше.. 


 

Усетих полъха на кървящото му страдание.
Удавено в стенещите въздишки мълчание, 
Остро режеше тишината безмълвно ридание.
Беляза ме с огън! Изпепели ме с дихание... 


 

Потопи се в мен, превърнахме се в Безбрежност.
Разпилени на прах, погубени в Безметежност...
Прегърнах болката му, горчивата Безнадеждност.
Завинаги негова! И на Душата му принадлежност.


От гърдите му разкъсани - тихо струеше Светлина...

Без капчица плътска похот - направи ме своя, жена!
Не тялото, а Душата ми любеше с истинско обожание!
А нощта пиеше от Магията на любовното ни сияние!

........................


На жертвена Клада запалих страхове и съмнения!

"За Вечност!"- шепнех тайнствените си заклинания...
Небето молих горещо! На греховете ни за Амнистия.
И Бог видя - че тази Любов е чиста и истинска!          

                           Изтри сълза.... И стана Чудото!

     На Грешната Любов - Божествена                
                         АМНИСТИЯ! 
                                           



ANTONINA








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Камазовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса тази любов - хем грешна, хем чиста и истинска! Поздрав от мен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...