С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност.
Изпи страха ми с целувка - като ритуал за обреченост.
Тъгата му, с димящи капки по кожата ми свистеше.
Чувах болката в гърдите му, тихичко как скимтеше..
Усетих полъха на кървящото му страдание.
Удавено в стенещите въздишки мълчание,
Остро режеше тишината безмълвно ридание.
Беляза ме с огън! Изпепели ме с дихание...
Потопи се в мен, превърнахме се в Безбрежност.
Разпилени на прах, погубени в Безметежност...
Прегърнах болката му, горчивата Безнадеждност.
Завинаги негова! И на Душата му принадлежност.
От гърдите му разкъсани - тихо струеше Светлина...
Без капчица плътска похот - направи ме своя, жена!
Не тялото, а Душата ми любеше с истинско обожание!
А нощта пиеше от Магията на любовното ни сияние!
........................
На жертвена Клада запалих страхове и съмнения!
"За Вечност!"- шепнех тайнствените си заклинания...
Небето молих горещо! На греховете ни за Амнистия.
И Бог видя - че тази Любов е чиста и истинска!
Изтри сълза.... И стана Чудото!
На Грешната Любов - Божествена
АМНИСТИЯ!
ANTONINA
© Екатерина Камазовска Всички права запазени