EkaterinaKamazovska
1 результат
Огнени ритми! Безумно изпепеляваща страст!
Завихрят ме безпощадно в своята сила и власт!
Черно-белите пламъци се гърчат в несвяст...
Безсрамно луда оргия, в мега шантав контраст!
Пожари палят в кръвта! И аз като факла горя... ...
  2472 
Сърцето ми е взрив! И ще избухне!
На хиляди парченца ще се разлети!
И ако само лек ветрец подухне...
искра ще засвисти, ще запламти...
Сърцето е барутен погреб! И Бездънен! ...
  719 
Сини морски вълни ме прегръщат страстно, любовно.
С брюкселска бяла дантела ме покриват гальовно...
С капки солени целуват ми устните, жадно, греховно.
Креслив писък на ревниви чайки ме орисва съдбовно.
Морският бриз плъзга възбудени пръсти по голотата ми. ...
  1614 
Получих странна покана за още по-странна визита.
Както пиеса готическа, помпозно натруфена в реквизита.
На горещ черен лист, с жив въглен бе изящно написана.
Ала на огън, дим и на изгоряла плът беше вмирисана...
Нежно Лукавия кани ме в прочутата Пъклена Резиденция. ...
  743 
Сливат се облаци, пламнали в любовния плен.
С тихи въздишки Вятърът свисти обгорен...
припява им нещо, някакъв екзотичен рефрен...
Оранжеви воали загадъчно, меко разстила Луната...
Премигващо кимат край нея с искрици звездици. ...
  778 
Звън телефонен. Поредния...
Ехото, все пак кръвта ù смрази.
"Как се свиква с това, Господи?" -
тихо, на себе си, сама промълви.
Преглътна ръждивия вкус на ужаса. Вдигна... ...
  1830 
(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - ...
  859 
Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,
бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.
Понякога спирам за кратко в подножие на скала, ...
  571 
(на П.)
На Кармата гласа ни забрани да се обичаме!
Нямаме право даже с думи да го изричаме.
Душата ми с кръв по белия лист го пише:
"С теб няма да сме любовници свише..." ...
  684 
Аз идвам в съня ти с вихър и земетресение.
Не съм твоето сънено, тихо среднощно видение.
На съня тишината разрязвам с острието на нож.
Тъмната сянка съм, идваща при теб в полунощ.
Не съм нежната, Белоногата. Нито Приказна фея. ...
  899 
Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...
  656 
Той не е като всички мъже. Този мъж побъркващо е различен.
Чудя се още. Бог ли го е създал? Или пък ядосан дух демоничен.
Крилат дракон! Нрав - по канибалски зъбат! Стряскащ. Мистичен
Неукротима ярост. Сила и страст. Побрал е в него Гнева си епичен.
Буен, груб, неизискан. Като сърдит глиган е. Имидж ...
  587 
(проза в стихове, а може би стихове в проза,
знам ли и аз какво е? Не съм сигурна. )
Добър вечер, Страннико. Помниш ли коя съм?
Родената в Огън. Аз съм дъщерята на Дявола.
Тъмните страсти, пожарите безумно обичам... ...
  2697 
Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.
Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо. ...
  572 
Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...
  607 
Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...
  608 
... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...
  1918 
"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения. ...
  662 
Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите. ...
  868 
Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...
  653 
Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...
  939 
Ода за Силата на Майчината Обич
Едно дете с Живота се прощава.
Угасващи са вече детските очи...
Парченца синева -в две незабравки.
Поръсени с роса от бисерни сълзи . ...
  752 
Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...
  846 
(малка Коледна приказка)
Коледа е! Прекрасна! Бяла и снежна.
Примамват, блестят, преливат витрините!
Светлината на празника. Музика нежна.
Усмихнати хората. Радост. Надежда! ...
  1166 
Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...
  663 
/тъжна приказка-песен за Една ВЕЧНА Любов/
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си! ...
  1006 
(споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")
В тъмните нощи. Безсънните. Будни очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят. ...
  712 
Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна. ...
  1046 
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
  798 
Подзаглавие:
"Маймунките в мен, малки мръсници, весели лудетини!"
(весел, игрив, дори малко еротичен разказ)
Ще спомена само, че сцената на действието се развива в Сл. бряг. Малко кафе лоби в един средно луксозен и не много голям хотел. По-настрани от шумотевицата на карнавалното избесняло шествие н ...
  1537 
Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подги ...
  1264 
Предложения
: ??:??