10 авг. 2019 г., 22:54

Aнамнеза 

  Поэзия » Другая
485 2 8

Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.

 

Прималява ми от втръснало,
захаросано: Простѝ!
Току-виж, че ме прокъснало.
Прошка. Диабет... И ти.

 

Хич не си подритвам здравната
книжка. Жълта? Имам, да!
Инатливо своенравната.
Вече здрава. За беда...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нали и аз това казвам.
  • Но пък - ако изчукаш дюшемето, ще стане равно, тихо, спокойно... И няма да си ти.
    Ха сега, де?
  • Детски болести, на стари години, сенсей. Понеже ми писна все да се удрям с чука по пръстите, пък и лоши думи не знам - дама съм, нека си хлопа дюшемето. Комуто не понася-да се изнася. Вие, другите хлопащи сте ми силата и опората.
  • Симулантът от пета стая умря...
    Не боледувай лятото. Не боледувай зиме, не боледувайпролет, не боледувай есенес. И ще си добре винаги...
    Красето е права - изчукай дюшемето.
    Хареса ми...
  • Ена, Ники, Марийче, благодаря ви приятели! Успя, Красе, усмихна ме!
  • Изострила си скритите бодлички
    на таралежа, спящ във тишина,
    защото трябва да усетят всички,
    че в теб живее силната жена!

    Поздравявам те, Наде!
  • Прозвуча ми като въздишка....
  • Различен и интересен стих си сътворила Наде!
    Още от заглавието ме грабна!
Предложения
: ??:??