Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало,
захаросано: Простѝ!
Току-виж, че ме прокъснало.
Прошка. Диабет... И ти.
Хич не си подритвам здравната
книжка. Жълта? Имам, да!
Инатливо своенравната.
Вече здрава. За беда...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Понеже ми писна все да се удрям с чука по пръстите, пък и лоши думи не знам - дама съм, нека си хлопа дюшемето. Комуто не понася-да се изнася. Вие, другите хлопащи сте ми силата и опората.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
