16 февр. 2020 г., 23:56

Анцуг

1.6K 0 2

 

Ще си купя анцуг. Най-обикновен.

И с него ще съм необикновена.

На срещата ела със колелото!

По твоя мярка нека съм скроена.

 

Ще ме повозиш в скута си вълшебен.

Вълшебно ще е всъщност колелото.

Вози ме все в посоката на слънцето.

Първа спирка е ей там, дървото.

 

Ще поседим под него на тревата.

Удобно е по анцуг. Тъй се случи.

Две чашки вадиш, малко хляб и вино.

Ще си имаме след време наше куче.

 

Сега ми набери цветя любовни!

Подари ми ги- ще е обет за вярност.

Махни ми анцуга и дълго ме целувай!

Нежно-напорист и мой до крайност.

 

Налюбени ще стигнеме до залез.

Ням свидетел ще ни е  дървото.

Във клоните си ще запази разказа

за двете фигури любов на колелото.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...