Feb 16, 2020, 11:56 PM

Анцуг

  Poetry » Love
1.6K 0 2

 

Ще си купя анцуг. Най-обикновен.

И с него ще съм необикновена.

На срещата ела със колелото!

По твоя мярка нека съм скроена.

 

Ще ме повозиш в скута си вълшебен.

Вълшебно ще е всъщност колелото.

Вози ме все в посоката на слънцето.

Първа спирка е ей там, дървото.

 

Ще поседим под него на тревата.

Удобно е по анцуг. Тъй се случи.

Две чашки вадиш, малко хляб и вино.

Ще си имаме след време наше куче.

 

Сега ми набери цветя любовни!

Подари ми ги- ще е обет за вярност.

Махни ми анцуга и дълго ме целувай!

Нежно-напорист и мой до крайност.

 

Налюбени ще стигнеме до залез.

Ням свидетел ще ни е  дървото.

Във клоните си ще запази разказа

за двете фигури любов на колелото.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...