Ангел
не е тайна и пред никого сега,
не ще я ползвам вече за мерило -
не ще я давам! Смело. На часа
ще удавя всеки опит зъл да ме пороби.
Любовта е свята. (В себе си я пазя.)
Ни с лъжи, ни с тайни, ни с прокоби,
не ще я стигнеш, чак ще ме намразиш.
Ах, как пълна е душата ти с отрова!
Но любовта ми не е твоя, не е твоя...
и си мисля, че след време,
дори сърцето си във пепел да заровиш,
дори съдбата ти без блян да овехтее -
ти няма да избягаш свойто бреме.
И дори очите ти без пламък да изгарят,
дори ръцете ти да тръпнат, щом ме пипнат -
аз дланите ти няма да погаля!
А ще кажа само тихо с глас пресипнал,
че любовта към теб прилича ми на ангел,
реещ се, потънал във заблуда.
Но нищо повече. Безсилен, страдащ ангел -
неспособен да извърши чудо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены

Странстваща усмивка