Ангел

14 сент. 2013 г., 13:17

Поэзия

771 0 2

Сгуших се аз някога отдавна в пурпурен порой
и дълго чудих се за мъдростта на жужащия пчелен рой.
Опитах се път слънчев да открия
и всички тези тайни човешки да разкрия.
Но уви, покой намерих аз не в ярка слънчева прегръдка,
а скривайки се в нощта, полазвайки ме лунна тръпка.
Защото Месечината е смиреното Слънчево отражение.
Месечината се крие в дъното на моето прозрение.
Съпътства тя ритъма на моето сърце,
свързвайки диханието ми със своето сърце.
Защото само тя протегна своята ръка
и с отворена длан пое ме преди да се свлека,
и във вечността изгуби ме и ме намери тя,
и свидетел бях, че нищо не мога да сгреша.
Дали съм рицар черен или бял - не зная,
но знам, че ще ме потопи дълбоко в рая.

Ангел

Свързани произведения

Комментарии

Предложения