10 дек. 2005 г., 14:14

Ангел на Смъртта

1K 0 4
Кървави очи - кървави сълзи,
бляскави снежинки, студени лъжи.
Болка, кратка, пронизваща, тиха,
виждаш ли - смъртта мене вика.

Паднал ангел, тъмен, черен,
сяка във нощта, огън на стуга верен.
Замръзнало сърце във камък се превръща,
болка, отново идва - червена, ме прегръща.

Черните крила, черни сълзи от леденото езеро,
малките души, черен хумор, горчиво весело.
Те никога не ще видят демоните и ангели вкопчили се в бой,
не никога не ще чуят силният вълчи вой.

Искам да живея там, където адът и раят се сливат в едно,
Там където болката е мит,a живота - плоско стъкло. силният, че
Виж мойте кървави сълзи,
небето сияе от ледени слънчеви лъчи.

Ето ги - гарваните на леда,
около мен свирепо кръжат,
искат да вземат моята душа,
усещам го идва - Ангелa на Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е виж, мога да кажа, че този ти стих е най-добрия и смислен, поне за мен е така.Харесва ми.
  • Браво!На мен много ми допадна!усеща се...хубаво е!
  • Хъбаво е!Браво!
  • На мен ми хареса ...може би със още малко старание в/у последния куплет ще стане още по-добро

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...