10 dic 2005, 14:14

Ангел на Смъртта

  Poesía
1K 0 4
Кървави очи - кървави сълзи,
бляскави снежинки, студени лъжи.
Болка, кратка, пронизваща, тиха,
виждаш ли - смъртта мене вика.

Паднал ангел, тъмен, черен,
сяка във нощта, огън на стуга верен.
Замръзнало сърце във камък се превръща,
болка, отново идва - червена, ме прегръща.

Черните крила, черни сълзи от леденото езеро,
малките души, черен хумор, горчиво весело.
Те никога не ще видят демоните и ангели вкопчили се в бой,
не никога не ще чуят силният вълчи вой.

Искам да живея там, където адът и раят се сливат в едно,
Там където болката е мит,a живота - плоско стъкло. силният, че
Виж мойте кървави сълзи,
небето сияе от ледени слънчеви лъчи.

Ето ги - гарваните на леда,
около мен свирепо кръжат,
искат да вземат моята душа,
усещам го идва - Ангелa на Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е виж, мога да кажа, че този ти стих е най-добрия и смислен, поне за мен е така.Харесва ми.
  • Браво!На мен много ми допадна!усеща се...хубаво е!
  • Хъбаво е!Браво!
  • На мен ми хареса ...може би със още малко старание в/у последния куплет ще стане още по-добро

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...