Посветено на моите прашинки!
Господ като прашинки ви разпръсна
по човешката вселена от болка ръбата.
Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.
И се моля здрави да са ви крилата.
Че се е понесъл на гърбовете ни светът.
Той често ще издърпва усмивка в гримаса грозна,
а щом опърлят ви крилете на война,
аз ще паля луни в тази битка невъзможна,
за да пратя светлина по неангелския ви път.
Песента си в бутилка ще пратя по море.
Нищо, че и моите криле ще изгарят до кръв!
Нищо! Нищо, че ще ми останат ръце!
© Пепп Все права защищены
Прашинките дали ще се изгубят,
или от праха главите ще изправят
и с нови сили пак ще се пробудят