angel_voice (Пепп)
71 817
13 ene 2011, 23:32

Ангели 

  Poesía
1201 0 6

 

Посветено на моите прашинки!

 

 

 

 

Господ като прашинки ви разпръсна

по човешката вселена от болка ръбата.

Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.

И се моля здрави да са ви крилата.

 

Че се е понесъл на гърбовете ни светът.

Той често ще издърпва усмивка в гримаса грозна,

а щом опърлят ви крилете на война,

аз ще паля луни в тази битка невъзможна,

 

за да пратя светлина по неангелския ви път.

Песента си в бутилка ще пратя по море.

Нищо, че и моите криле ще изгарят до кръв!

Нищо! Нищо, че ще ми останат ръце!

 

© Пепп Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Накрая, казват, само прах остава...
    Прашинките дали ще се изгубят,
    или от праха главите ще изправят
    и с нови сили пак ще се пробудят
  • Поспри за миг, прашинке изморена,
    поспри за миг и се усмихни,
    че в усмивката ти- слънце озарено,
    в усмивката ти- щастие блести!
    И ние ще поспрем да се усмихнем
    и светлината с две ръце ще хванем,
    а после кротко ще притихнем
    и заедно до залез ще останем!
  • Севсем не смятам, че съм написала нещо гениално! Изобщо дори! Просто исках да кажа нещо, което ми се беше насъбрало отвътре и хората, на които е посветено ще го разберат! Следващият път като рещиш да "бичуваш", вземи та използвай мозъка си!
  • Браво, Петя.
  • Но и прашинките умеят да прегръщат.
    И те обичат с ангелски сърца.
    И нищо, че крилете си превръщат
    в изваяни ръчички на деца.

    И щом прашинка силно те обича,
    ти в миг не се усещаш уморен,
    и мигом към небето се затичваш...

    Разтвориш ли крила летиш към мен!
  • И аз се моля за твоите крила!
Propuestas
: ??:??