13 ene 2011, 23:32

Ангели

  Poesía
1.6K 0 6

 

Посветено на моите прашинки!

 

 

 

 

Господ като прашинки ви разпръсна

по човешката вселена от болка ръбата.

Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.

И се моля здрави да са ви крилата.

 

Че се е понесъл на гърбовете ни светът.

Той често ще издърпва усмивка в гримаса грозна,

а щом опърлят ви крилете на война,

аз ще паля луни в тази битка невъзможна,

 

за да пратя светлина по неангелския ви път.

Песента си в бутилка ще пратя по море.

Нищо, че и моите криле ще изгарят до кръв!

Нищо! Нищо, че ще ми останат ръце!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Накрая, казват, само прах остава...
    Прашинките дали ще се изгубят,
    или от праха главите ще изправят
    и с нови сили пак ще се пробудят
  • Поспри за миг, прашинке изморена,
    поспри за миг и се усмихни,
    че в усмивката ти- слънце озарено,
    в усмивката ти- щастие блести!
    И ние ще поспрем да се усмихнем
    и светлината с две ръце ще хванем,
    а после кротко ще притихнем
    и заедно до залез ще останем!
  • Севсем не смятам, че съм написала нещо гениално! Изобщо дори! Просто исках да кажа нещо, което ми се беше насъбрало отвътре и хората, на които е посветено ще го разберат! Следващият път като рещиш да "бичуваш", вземи та използвай мозъка си!
  • Браво, Петя.
  • Но и прашинките умеят да прегръщат.
    И те обичат с ангелски сърца.
    И нищо, че крилете си превръщат
    в изваяни ръчички на деца.

    И щом прашинка силно те обича,
    ти в миг не се усещаш уморен,
    и мигом към небето се затичваш...

    Разтвориш ли крила летиш към мен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....