Ангели

Поезия

1.6K 0 6

Посветено на моите прашинки!

Господ като прашинки ви разпръсна

по човешката вселена от болка ръбата.

Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.

И се моля здрави да са ви крилата.

Че се е понесъл на гърбовете ни светът.

Той често ще издърпва усмивка в гримаса грозна,

а щом опърлят ви крилете на война,

аз ще паля луни в тази битка невъзможна,

за да пратя светлина по неангелския ви път.

Песента си в бутилка ще пратя по море.

Нищо, че и моите криле ще изгарят до кръв!

Нищо! Нищо, че ще ми останат ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

elituUu (Елица)

Накрая, казват, само прах остава...
Прашинките дали ще се изгубят,
или от праха главите ще изправят
и с нови сили пак ще се пробудят

2011-01-26T20:26:25+02:00
Zlatka` (Някоя)

Поспри за миг, прашинке изморена,
поспри за миг и се усмихни,
че в усмивката ти- слънце озарено,
в усмивката ти- щастие блести!
И ние ще поспрем да се усмихнем
и светлината с две ръце ще хванем,
а после кротко ще притихнем
и заедно до залез ще останем!

2011-01-14T21:16:00+02:00
angel_voice (Пепп)

Севсем не смятам, че съм написала нещо гениално! Изобщо дори! Просто исках да кажа нещо, което ми се беше насъбрало отвътре и хората, на които е посветено ще го разберат! Следващият път като рещиш да "бичуваш", вземи та използвай мозъка си!

2011-01-14T20:12:25+02:00
stel88 (Стеляна)

Браво, Петя.

2011-01-14T18:00:44+02:00
bloody_angel (Владислава Генова)

Но и прашинките умеят да прегръщат.
И те обичат с ангелски сърца.
И нищо, че крилете си превръщат
в изваяни ръчички на деца.

И щом прашинка силно те обича,
ти в миг не се усещаш уморен,
и мигом към небето се затичваш...

Разтвориш ли крила летиш към мен!

2011-01-14T17:59:05+02:00