17 мая 2007 г., 10:22

Ангелите плачат

786 0 6
         Ангелите плачат - един от тях умря,
скъса се струната, музиката спря.
Тя живя в мен, игра в моите ръце,
запази живо моето сърце.
Карах я да свири и да пее
и така да оживее.
Исках те жива,
не сполучих - това ме убива.
От тук насетне ти вятъра ще яхнеш,
с крила отдалеч за сбогом ще ми махнеш,
сега аз съм роб в твоите длани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© V Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм се опитал да направя връзка между ангела и любимият човек, който привидно може би умиря, но всъщност завинаги остава жив в твоето сърце...В същото сърце, което очаква с трепет мига, в който отново ще се пресекат пътищата ви, а останалото е поезия.
    И все пак ти благодаря много, не само че си върнала,но и защото подкрепяш моите творчески опити
  • Ангелите са Божествени създания,безплътни,духовни наши спътници -пазители.
    Те не умират никога , просто се отдалечават за малко от нас, когато ги прогонваме с неверие и лошотия.Но в критичен момент бдят над нас.
    Прав си за взаимовръзката между всичко живо и Природата-
    Вселенското начало
    милостиво и добро
    Бог, човек, живот
    с обич сбира ни в едно.
    Върнах се да си поговорим.С обич.
  • .."сега аз съм роб в твоите длани..."-харесва ми,поздрав!
  • Аз и ти също сме божии създания, което не ни прави нито ангели, нито богове.Божественото не се състои в "безсмъртието" на ангели, а във взаймовръзката между всичко живо...и не само в това.
    Благодаря на Милена
  • "Исках те жива,
    не сполучих - това ме убива."
    Това е много хубаво!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...