17 мая 2007 г., 10:22

Ангелите плачат 

  Поэзия
578 0 6
         Ангелите плачат - един от тях умря,
скъса се струната, музиката спря.
Тя живя в мен, игра в моите ръце,
запази живо моето сърце.
Карах я да свири и да пее
и така да оживее.
Исках те жива,
не сполучих - това ме убива.
От тук насетне ти вятъра ще яхнеш,
с крила отдалеч за сбогом ще ми махнеш,
сега аз съм роб в твоите длани...

© Веселин В Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз съм се опитал да направя връзка между ангела и любимият човек, който привидно може би умиря, но всъщност завинаги остава жив в твоето сърце...В същото сърце, което очаква с трепет мига, в който отново ще се пресекат пътищата ви, а останалото е поезия.
    И все пак ти благодаря много, не само че си върнала,но и защото подкрепяш моите творчески опити
  • Ангелите са Божествени създания,безплътни,духовни наши спътници -пазители.
    Те не умират никога , просто се отдалечават за малко от нас, когато ги прогонваме с неверие и лошотия.Но в критичен момент бдят над нас.
    Прав си за взаимовръзката между всичко живо и Природата-
    Вселенското начало
    милостиво и добро
    Бог, човек, живот
    с обич сбира ни в едно.
    Върнах се да си поговорим.С обич.
  • .."сега аз съм роб в твоите длани..."-харесва ми,поздрав!
  • Аз и ти също сме божии създания, което не ни прави нито ангели, нито богове.Божественото не се състои в "безсмъртието" на ангели, а във взаймовръзката между всичко живо...и не само в това.
    Благодаря на Милена
  • "Исках те жива,
    не сполучих - това ме убива."
    Това е много хубаво!!!
  • Ангелите никога не умират , те са божии създания.
Предложения
: ??:??