17.05.2007 г., 10:22

Ангелите плачат

784 0 6
         Ангелите плачат - един от тях умря,
скъса се струната, музиката спря.
Тя живя в мен, игра в моите ръце,
запази живо моето сърце.
Карах я да свири и да пее
и така да оживее.
Исках те жива,
не сполучих - това ме убива.
От тук насетне ти вятъра ще яхнеш,
с крила отдалеч за сбогом ще ми махнеш,
сега аз съм роб в твоите длани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм се опитал да направя връзка между ангела и любимият човек, който привидно може би умиря, но всъщност завинаги остава жив в твоето сърце...В същото сърце, което очаква с трепет мига, в който отново ще се пресекат пътищата ви, а останалото е поезия.
    И все пак ти благодаря много, не само че си върнала,но и защото подкрепяш моите творчески опити
  • Ангелите са Божествени създания,безплътни,духовни наши спътници -пазители.
    Те не умират никога , просто се отдалечават за малко от нас, когато ги прогонваме с неверие и лошотия.Но в критичен момент бдят над нас.
    Прав си за взаимовръзката между всичко живо и Природата-
    Вселенското начало
    милостиво и добро
    Бог, човек, живот
    с обич сбира ни в едно.
    Върнах се да си поговорим.С обич.
  • .."сега аз съм роб в твоите длани..."-харесва ми,поздрав!
  • Аз и ти също сме божии създания, което не ни прави нито ангели, нито богове.Божественото не се състои в "безсмъртието" на ангели, а във взаймовръзката между всичко живо...и не само в това.
    Благодаря на Милена
  • "Исках те жива,
    не сполучих - това ме убива."
    Това е много хубаво!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...