Анонимна любов

Слушалката среднощем вдигам,
избирам седемте числа,
сигнал "свободно" се забива 
мощно, страшно в ума.

Всяка вечер посреднощем

знаеш, че ще чуеш ти
странен звън от телефона,
а отсреща се мълчи.

"Кой си ти, какво желаеш"
питаш странника в нощта,
но не знаеш и не хаеш - 
туй е мойта самота!

След въпроса, то се знае,
удряш телефона нервно,
но гласът ти, знай, отеква
вътре в сърцето черно.

В агония е, вечно прокълнато,
гърчи се в лава жежка,
реже част по част съдбата
от сърцето ми горещо.

Номерът ти е утеха,
моето всевечно изцеление,
той за мен е радост лека,
той за мене е спасение.

Знам, гласът ти аз ще чуя
само в телефонната слушалка,
че до гроб отдал си се на нея - 
тя измислена е, жалка!

Тази нощ и всяка друга
пак говоря си с теб,
пак се чувствам като луда 
в тъмния и стар сюжет.

Днес нещата май са други,
"Кой си, а?" не питаш ти
злобно, подло и сънливо
днес отсреща ти мълчиш.

Аз - безмълвна - нямам думи,
тишината вместо мен говори:
"Аз не съм, хей, аз съм друга,
аз съм твоята синьора.

Хей, мосю, когато легнеш
и затвориш в миг очи

в небесата да прогледнеш
и това ще видиш ти:

аз съм - твоята синьора,
влюбена в теб до смърт
с коси ще те омая,
с моята прекрасна плът.

Моите очи кафеви
ще те стрелнат във сърцето,
ще се смеят, и ще греят 
ще те канят и ще светят."

Но това е само сън,
нещата днес са друго яче
ти ще идеш пак при нея,
а сърцето мое ще заплаче.

Но помни, любими, ти си мой,
ти за мене си създаден,
аз ще бъда извор твой,
твоят дар от Бога даден.

Знам, онази там те чака,
ти отново тук мълчиш..
аз говоря с тебе в мрака..
ти не спираш да мълчиш...

Моите слова безмълвни
днес последно ти ще чуеш,
утре, знай, сред лед и кърви
те в небето ще отидат.

И косата, и очите,
даже и плътта гореща,
не на тебе, а на Бога
ще се отдадат за вечност.

Ти не знаеш мойто име,
но обичаш моя зов - 
аз те търсих, но уби ме
анонимната любов.

В тоз момент сигнал "заето"
нож в сърцето ми заби!
Със слушалка до гърдите 
ще осъмна до зори.

Струйка алена до нея 
смъртоносно се изви!
Слънчев лъч игриво гали 
мойте ледени гърди.

Утре пак среднощ ще чакаш
пак слушалката да вдигна,
пак да набера числата,
пак с любов в нощта да звънна.

Твоята слушалка бяла
пак очаква звън далечен,
пак за обич зажадняла
чака разговора вече.

Тя ще чака цяла нощ - 
телефонът не звъни, уви!
С този монолог за двама
ти и мен, и себе си уби!