Анонимно сама

Поэзия » Другая

639 0 1

Протегнах ръце

към сивия простор-

докоснах ръжда

вместо цвете.

Лудо се хвърлях,

като морска вълна-

безсилно издъхваща,

оставяйки на пясъка

своите гърчове.

Вървях незнаен път...

бягах от измама.

Вървях към тежка врата,

която не знаех накъде се отваря.

Само крачка ме дели

от беда и щастие.

Това разстояние.. ах,...?!

Анонимно сама, суеверно

все се лута надеждата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

"Анонимно сама, суеверно
все се лута надеждата..."

Но почти е безсмъртна(щом последна умира)
и дори да се лута пътят пак я намира.
Светлинката в тунела пак е знак за надежда
и кураж в шепи взела - ни намига под вежда

2016-03-11T01:37:10+02:00