10.03.2016 г., 23:03

Анонимно сама

634 0 1

Протегнах ръце

към сивия простор-

докоснах ръжда

вместо цвете.

Лудо се хвърлях,

като морска вълна-

безсилно издъхваща,

оставяйки на пясъка

своите гърчове.

Вървях незнаен път...

бягах от измама.

Вървях към тежка врата,

която не знаех накъде се отваря.

Само крачка ме дели

от беда и щастие.

Това разстояние.. ах,...?!

Анонимно сама, суеверно

все се лута надеждата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Анонимно сама, суеверно
    все се лута надеждата..."

    Но почти е безсмъртна(щом последна умира)
    и дори да се лута пътят пак я намира.
    Светлинката в тунела пак е знак за надежда
    и кураж в шепи взела - ни намига под вежда

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...