Анонимно сама

Mar 10, 2016, 11:03 PM

Poetry » Other

452 0 1

Протегнах ръце
към сивия простор-
докоснах ръжда
вместо цвете.
Лудо се хвърлях,
като морска вълна-
безсилно издъхваща,
оставяйки на пясъка
своите гърчове.
Вървях незнаен път...
бягах от измама.
Вървях към тежка врата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Анонимно сама

Искате да прочетете повече?

Random works