Един човек царуваше у нас,

сам се хвалеше и славеше в захлас,

народът си научи да го мрази,

всеки караше в краката му да лази,

а най-вече неговите царедворци -

една камара тлъсти фльорци,

го възхваляваха навсякъде тъй мазно,

четкаха, подмазваха заразно,

чак даже всеки селски бек,

реши, че това не е човек,

а полубог в костюм и вратовръзка,

на сръбско който вечерта се тръска,

въобще един от наш′те е - юнак балкански,

грубичък и с нрав глигански,

във джобчето със ленторез,

пък и богат, имотен, като крез.

Човек и сто години да живее,

лъжите му не ще успее,

да изброи, запомни и запише,

наоколо му винаги мирише

на нещо гнило и измамно,

лицемерно и някак си по европейски срамно,

прочут сред простите, лъжец прославен,

като него няма равен,

във лъжите, в речите му простовати,

кумир, баща на всички тарикати,

известен с прозвището си - Рапон,

и собственик на фирмата - Ипон.

Дясната ръка на тоя цар,

със чело ниско, като каруцар,

балкански дзвер, плешив и крив,

завършил физкултура някога във ВИФ,

притежаваше имоти шест на брой,

но отричаше да ги е купил той,

а сватът му ги подарил,

задето нявга щерка му свалил,

дарявайки я с любовта си каруцарска,

мотаейки я, че ще стане щерка царска.

И царят, ведно с наглия си вифаджия,

затънали и двамата в лайна до шия,

умело плашат със триглавата ламя,

народът прост, с душица изтерзана,

наврян до гушата си във казана,

беден и потурчен, цигански неук,

докаран пак до хлебец, сирене и лук,

оставил се да го крадат и подиграват, да го лъжат,

със цел за дявола да го омъжат.

Да му окрадат земята, жилището, къщичките по селата,

да му задигнат най-последно и душата..

Това е крайната, глобалната задача,

затуй на тия глобалисти храча,

плюя и на нашите продажни "патриоти",

сидеровци, янета и още сума ти идиоти,

ояли се, и седнали и нас да учат,

а тайно от кръвчицата ни сучат, смучат.

Държава сме на мутри, на крадци и фолкпевици,

размятащи изкуствени, балоненоподобни цици,

мамейки Европа поголовно,

лукави, нагли и крадливи, като за световно.

Това са българските политици - подчовеци,

произлизащи от африканските шебеци.

Философите са рекли ненапразно,

от бедността, че няма нещо по-омразно,

че дори смъртта е по-добра от нея,

приличаща на приказна, желана фея,

беднякът прелъстяваща дотам,

че той глупакът, срам-не срам,

не само себе си подмамен ще затрие,

но е готов дори дечицата си да убие.

Дотам докараха ни, гадовете долни,

със сметките си йезуитски и подмолни,

наричащи се русофоби, русофили,

а всъщност просто жалки простофили.

Но нека, моля ви се, никой не унива,

глупаво е, няма смисъл и не бива,

пред разни типове умрели,

бърборещи ни шменти и капели,

да подвием крак или опашка,

напротив, там грабнете камъни и прашка

и по села, паланки и квартали

се съберете яли и не яли,

да излезем всички заедно, като един,

заради децата ни и за България... Амин!