Апатия

29 июн. 2013 г., 20:09

Поэзия

897 0 3

На една сълза ù писна от апатия,

с която тя съжителстваше вече седмица.

И искаше да промени съдбата си -

да се хвърли безразсъдно на цимента.

Но не осъзнаваше тя своята зависимост

от чувствата, чието царство е в душата,

и се задърпа със решителност

към тази висша ценност - свободата.

Апатията я погледна апатично

и помисли си "наивница".

Апатията е чувство специфично,

завладее ли душата, е царица,

властваща над мисли, думи, сълзи,

над мимики, над жестове, над тон.

Незнаеща и неразбираща емоции.

Един мътен сиво-скучен фон.

И колкото и героично да се бореше,

на сълзата ù трябваше подем.

И заедно с душата тя се молеше

за чувство, с чиято помощ да излезе.