Апатия
На една сълза ù писна от апатия,
с която тя съжителстваше вече седмица.
И искаше да промени съдбата си -
да се хвърли безразсъдно на цимента.
Но не осъзнаваше тя своята зависимост
от чувствата, чието царство е в душата,
и се задърпа със решителност
към тази висша ценност - свободата.
Апатията я погледна апатично
и помисли си "наивница".
Апатията е чувство специфично,
завладее ли душата, е царица,
властваща над мисли, думи, сълзи,
над мимики, над жестове, над тон.
Незнаеща и неразбираща емоции.
Един мътен сиво-скучен фон.
И колкото и героично да се бореше,
на сълзата ù трябваше подем.
И заедно с душата тя се молеше
за чувство, с чиято помощ да излезе.
© Симона Кръстева All rights reserved.
