На една сълза ù писна от апатия,
с която тя съжителстваше вече седмица.
И искаше да промени съдбата си -
да се хвърли безразсъдно на цимента.
Но не осъзнаваше тя своята зависимост
от чувствата, чието царство е в душата,
и се задърпа със решителност
към тази висша ценност - свободата.
Апатията я погледна апатично
и помисли си "наивница".
Апатията е чувство специфично,
завладее ли душата, е царица, ...