Апатия

Ядът в мен пирува,

яко ми се мърсува.

Много луд купон бушува,

душата ми за него уж жадува.

Ала, не е доволна от този пир,

нуждае се от елексир.

Къде ще го дири се пита,

направо ѝ се умира.

Кога ще се успокои?

Много е уморена!

Тъгува примирена.

Апатията ме завладява.

По вените ми тя пълзи…

Усещам я – искам тя да ме утеши.

С апатия ли ще продължа живота си сега,

или да забия нож в гръдта.

Ще остана в мрака.

Ще постоя в него.

Ще го обикна.

Ще свикна.

Когато очите привикнат с тъмнината,

ще ме озари светлината.