Ядът в мен пирува,
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир,
нуждае се от елексир.
Къде ще го дири се пита,
направо ѝ се умира.
Кога ще се успокои?
Много е уморена!
Тъгува примирена.
Апатията ме завладява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация