Апатия
594
0
0
Ядът в мен пирува,
яко ми се мърсува.
Много луд купон бушува,
душата ми за него уж жадува.
Ала, не е доволна от този пир,
нуждае се от елексир.
Къде ще го дири се пита,
направо ѝ се умира.
Кога ще се успокои?
Много е уморена!
Тъгува примирена.
Апатията ме завладява.
По вените ми тя пълзи…
Усещам я – искам тя да ме утеши.
С апатия ли ще продължа живота си сега,
или да забия нож в гръдта.
Ще остана в мрака.
Ще постоя в него.
Ще го обикна.
Ще свикна.
Когато очите привикнат с тъмнината,
ще ме озари светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Господинова Всички права запазени
