ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
7 февр. 2017 г., 10:08

Апогей 

  Поэзия » Любовная
304 1 4

                     

 

 

Погледна ме със  виолетов поглед

и клетките ми засияха виолетово.

Потънах във трапчинките

на  мъжката усмивка...

Обикнах тихия му глас,

магията  от каркаде, която вареше

и пиехме с наслада...

Доверието, с което угощаваше духа ми,

 споделяйки историята  на живота си.

Плени ме със букетите зюмбюли и лалета,

които украсяваха  дома ми...

Кълбото на Земята би замръзнало

дори и без  една от тия срещи,

и нямаше да има изгреви и залези...

Успяхме  като чудо да сътворим

любовен  апогей,

със който и след смъртта да се гордеем.

Макар че бях белязана от самота,

а той бе женен за човекоподобен камък.

На любовта са чужди  човешките закони,

но тъй е сладко от любов да ги пристъпиш.

със дух гъливерски сред духове на лилипути.

 

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Kети,Силвия и Младене,юлска признателност през февруари за съпричастността и милите думи към моето литературно отроче.Живи и здрави да сте ми!
  • Чудесно е, Диди! Пиши все така. Лилипутите за съжаление преобладават. Особено духовните.
  • С Кети,много хубаво!
  • Без думи - мога само да завиждам благородно!
Предложения
: ??:??