Апогей

7 feb 2017, 10:08

Poesía » De amor

303 1 4

Погледна ме със виолетов поглед

и клетките ми засияха виолетово.

Потънах във трапчинките

на мъжката усмивка...

Обикнах тихия му глас,

магията от каркаде, която вареше

и пиехме с наслада...

Доверието, с което угощаваше духа ми,

споделяйки историята на живота си.

Плени ме със букетите зюмбюли и лалета,

които украсяваха дома ми...

Кълбото на Земята би замръзнало

дори и без една от тия срещи,

и нямаше да има изгреви и залези...

Успяхме като чудо да сътворим

любовен апогей,

със който и след смъртта да се гордеем.

Макар че бях белязана от самота,

а той бе женен за човекоподобен камък.

На любовта са чужди човешките закони,

но тъй е сладко от любов да ги пристъпиш.

със дух гъливерски сред духове на лилипути.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZAGORA (Диана Кънева)

2017-02-09T08:56:41+02:00

Kети,Силвия и Младене,юлска признателност през февруари за съпричастността и милите думи към моето литературно отроче.Живи и здрави да сте ми!
vega666 (Младен Мисана)

2017-02-07T23:24:32+02:00

Чудесно е, Диди! Пиши все така. Лилипутите за съжаление преобладават. Особено духовните.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-07T19:06:35+02:00

С Кети,много хубаво!
Katriona (Кети Рашева)

2017-02-07T12:14:21+02:00

Без думи - мога само да завиждам благородно!