Апогей
Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас,
магията от каркаде, която вареше
и пиехме с наслада...
Доверието, с което угощаваше духа ми,
споделяйки историята на живота си.
Плени ме със букетите зюмбюли и лалета,
които украсяваха дома ми...
Кълбото на Земята би замръзнало
дори и без една от тия срещи,
и нямаше да има изгреви и залези...
Успяхме като чудо да сътворим
любовен апогей,
със който и след смъртта да се гордеем.
Макар че бях белязана от самота,
а той бе женен за човекоподобен камък.
На любовта са чужди човешките закони,
но тъй е сладко от любов да ги пристъпиш.
със дух гъливерски сред духове на лилипути.
© Диана Кънева All rights reserved.
