27 нояб. 2012 г., 11:00
Апокалиптично
АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли?
Моето слънце в тиха привечер
бавно догаря
без драма, без поза и болка.
Може би защото така трябва?
Едва ли?
Може би защото преобичах?
Само аз ли?
Боже, защо разпиля яростта си
над слабите
и се нахрани със хляба им?
И сигурно съм те презрял?
Но едва ли?
И реших да живея без теб.
Като другите.
Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят.
Хайде, Господи, да си ходим и двамата –
тук сякаш на никого вече не трябваме...
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ъхх...
-
"Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят."- това много ми хареса!
И въпреки финала, като че ли в тия думи има някаква надежда
-
Хубав стих-без драма,без поза,но болката...
-
Хареса ми този стих, с голямата си мъдрост!
-
Поздрав!
-
"Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят."
Въпреки всичко... -
Хайде, Господи, да си ходим и двамата –
тук сякаш на никого вече не трябваме...
Много силно!Поздравления! -
Много отговори си натрупал ...
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
