27.11.2012 г., 11:00 ч.

Апокалиптично 

  Поезия » Друга
5.0 (8)
529 0 8
АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли?
Моето слънце в тиха привечер
бавно догаря
без драма, без поза и болка.
Може би защото така трябва?
Едва ли?
Може би защото преобичах?
Само аз ли? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Предложения
  • Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
  • Р. Чакърова ... и тъй като Януари си тръгна (почти), и тъй като аз остарявам (напълно...), и тъй кат...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......

Още произведения »