Апокалиптично
АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли?
Моето слънце в тиха привечер
бавно догаря
без драма, без поза и болка.
Може би защото така трябва?
Едва ли?
Може би защото преобичах?
Само аз ли?
Боже, защо разпиля яростта си
над слабите
и се нахрани със хляба им?
И сигурно съм те презрял?
Но едва ли?
И реших да живея без теб.
Като другите.
Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят.
Хайде, Господи, да си ходим и двамата –
тук сякаш на никого вече не трябваме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
