Апокалиптично

Poetry » Other

604 0 8

АПОКАЛИПТИЧНО

Дали като всички живях?

Едва ли?

Дали като всички обичах?

Защо ли?

Моето слънце в тиха привечер

бавно догаря

без драма, без поза и болка.

Може би защото така трябва?

Едва ли?

Може би защото преобичах?

Само аз ли?

Боже, защо разпиля яростта си

над слабите

и се нахрани със хляба им?

И сигурно съм те презрял?

Но едва ли?

И реших да живея без теб.

Като другите.

Слънцето вечер зад хълма

ранено догаря,

но в тъмното младите птици се любят.

Хайде, Господи, да си ходим и двамата –

тук сякаш на никого вече не трябваме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

katt (Кат Кат)

Ъхх...

2012-12-09T17:26:12+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

"Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят."- това много ми хареса!
И въпреки финала, като че ли в тия думи има някаква надежда

2012-11-28T10:16:19+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Хубав стих-без драма,без поза,но болката...

2012-11-27T22:23:47+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Хареса ми този стих, с голямата си мъдрост!

2012-11-27T19:08:48+02:00
oksimoron (Христов)

Поздрав!

2012-11-27T17:32:02+02:00