Апостроф
417
0
0
Градът е куче.
Стая без врата, а по прозорците... петна от мазнотия.
Искаш своя стрък трева зелена, уханна и вечна.
Кучето скимти, върти глава и ще хапе.
Плачеш седнал на бордюра... паднал си, само погледите смръщени... дали са те награда?
Синият автобус закъснява - няма го водача.
Нима сенките пълзят, не съм ги виждал пустите им сенки.
Без копелета и кучки това царство май е вечно.
Паднели ноща - нищо пада си и това е то.
Далечни са бреговете... да, да далече са.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Все права защищены
