Апостроф
419
0
0
Градът е куче.
Стая без врата, а по прозорците... петна от мазнотия.
Искаш своя стрък трева зелена, уханна и вечна.
Кучето скимти, върти глава и ще хапе.
Плачеш седнал на бордюра... паднал си, само погледите смръщени... дали са те награда?
Синият автобус закъснява - няма го водача.
Нима сенките пълзят, не съм ги виждал пустите им сенки.
Без копелета и кучки това царство май е вечно.
Паднели ноща - нищо пада си и това е то.
Далечни са бреговете... да, да далече са.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
