Апостроф

Градът е куче.

Стая без врата, а по прозорците... петна от мазнотия.

Искаш своя стрък трева зелена, уханна и вечна.

Кучето скимти, върти глава и ще хапе.

Плачеш седнал на бордюра... паднал си, само погледите смръщени... дали са те награда?

Синият автобус закъснява - няма го водача.

Нима сенките пълзят, не съм ги виждал пустите им сенки.

Без копелета и кучки това царство май е вечно.

Паднели ноща - нищо пада си и това е то.

Далечни са бреговете... да, да далече са.