С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд,
поляни с маргарити,
чадъри от глухарчета,
свенливи теменуги.
Милваш с топъл вятър
брезите и тополите.
Обкичваш всяко клонче
със нежни цветове –
на ябълката в двора и стария бадем.
И всяко клонче вдишва,
от този аромат
на люлякови нощи,
омайващи душата
сред този цветен свят.
И случва се магията –
топла нежност във вените ни плисва.
във рокля от коприна,
със цветни пеперуди.
© Румяна Маринова Все права защищены