Mar 28, 2019, 10:29 PM

Април

  Poetry
461 0 3

С целувката си будиш пустата земя.

Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.

Под пръстите ти цъфват първите цветя,

събудени от сън под снеговете.

 

Април от цветен дъжд,

поляни с маргарити,

чадъри от глухарчета,

свенливи теменуги.

 

Милваш с топъл вятър

брезите и тополите.

Обкичваш всяко клонче

със нежни цветове –

на ябълката в двора и стария бадем.

 

И всяко клонче вдишва,

от този аромат

на люлякови нощи,

омайващи душата

сред този цветен свят.

 

И случва се магията –

топла нежност във вените ни плисва.

във рокля от коприна,

със цветни пеперуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...