Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл
и усмихва цветя и дървета,
та какво от това, че април е обул
студ и вятър и мрачно ме гледа.
Полудя ли, Април? Ти си пролетен дъжд,
росен здравец, червени лалета.
Кой така те ядоса, та реши изведнъж
да фучиш като фуста проклета? ...