Архивирано
Дори да изгориш на кладата, любов.
И твоят дъх молитвено да шепне,
че мен обича в този луд живот,
сърцето ми от теб ще се отвърне.
И пак ще тръгна боса, гола,
ала очи в небето синьо вперила.
Остана ми да вярвам само в Бога,
защото в теб не бива и не мога.
Не смей да казваш ти кого обичаш,
че думите ти като теб отровни
стрели на устни - тетива са сякаш,
но целиш се единствено във спомени.
А аз бях билката намерена в дланта ти.
Дори и грешна, бях ти пак светинята.
Бях хляб и вино на трапезата ти.
И прошката намерена след грешката.
Без мене отъня душата ти - несретната,
а на молитви учих те, и да обичаш.
Не осъзна ли, че без мен към бездната
след всеки залез във самотности пътуваш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
