5 мая 2015 г., 19:43

Аритимия

1.1K 0 0

Билет за представление... Спектакъл?

Дали пиесата съм сбъркал? Ролята ли?

Или избързах със фанфарите, с цветята...

И не е важно тръгвайки си аз дали съм плакал,

а пътя, който съм поел пред тривиата...

 

Очите ти, признавам, в мене предизвикаха желание...

А, погледа? Въпрос! Предизвикателство дали ще мога да остана...

И вече няма място ни за думи, няма упование...

Да тръгвам време ми е, картата е разчертана...

 

И не се върнах да полея със сълзите ти отново в мен на любовта ни корена...

Не казах: “Здрасти!”, искайки в замяна нещо..

А, за да бъда сигурен, че вратата, която  бях оставил открехната ще е завинаги затворена...

И да придам отново цвят на сърцето си сивеещо...

 

Да! Любовта ни беше цвете, което ти не се стърпя, поиска рано да откъснеш...

Повярва в думите на другите, че много по-голямо би било влиянието ти върху мен,

когато идеш си и върнеш се, тоест – възкръснеш...

А, аз се скитам сякаш съм минорна нота във валсовете на Шопен...

 

Дали недъг било това, че сърцето можело е да обича?

Дали човек е силен, показвайки на друг кои са слабите (му) места...

И как се появява желание в душата отново да затича,

когато сринала се със разранени колене във пропастта...

 

Два образа... Единият съм аз, а другият, дали си ти?

Не! Другият е отражението ми в огледалото...

Уж все вървя напред, посоката показват ми, нали... Върви!

А, сякаш все съм във началото...

 

Но, огънят във мен не е угаснал... Не!

Горя, но пренасочвам топлината си за да могат и други да се стоплят –

привидно съм студен, но мога рязко градуса да вдигна...

И често чувствам се, като описан в идеалната подредба от житейските квадрати –

кръг, все има ъгли, които няма начин да достигна...

 

А, някой казваше ми, че щастието е балон –

надуеш ли го много, той се пука.

Недей сега да плачеш... Като дете!

Големи хора сме, и няма място за сълзи...

Защото най-добре, когато сам извадил си поука...

 

Ще бъда някъде около теб... Встрани!
Заобиколен от хората, заоблящи ъглите ми, когато съм квадратен...

И споменът за теб, наместо пак да ме рани, отново ще ме съхрани,

предпазвайки ме от залитания, правейки ме адекватен... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съби Седник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...