5.05.2015 г., 19:43

Аритимия

1.1K 0 0

Билет за представление... Спектакъл?

Дали пиесата съм сбъркал? Ролята ли?

Или избързах със фанфарите, с цветята...

И не е важно тръгвайки си аз дали съм плакал,

а пътя, който съм поел пред тривиата...

 

Очите ти, признавам, в мене предизвикаха желание...

А, погледа? Въпрос! Предизвикателство дали ще мога да остана...

И вече няма място ни за думи, няма упование...

Да тръгвам време ми е, картата е разчертана...

 

И не се върнах да полея със сълзите ти отново в мен на любовта ни корена...

Не казах: “Здрасти!”, искайки в замяна нещо..

А, за да бъда сигурен, че вратата, която  бях оставил открехната ще е завинаги затворена...

И да придам отново цвят на сърцето си сивеещо...

 

Да! Любовта ни беше цвете, което ти не се стърпя, поиска рано да откъснеш...

Повярва в думите на другите, че много по-голямо би било влиянието ти върху мен,

когато идеш си и върнеш се, тоест – възкръснеш...

А, аз се скитам сякаш съм минорна нота във валсовете на Шопен...

 

Дали недъг било това, че сърцето можело е да обича?

Дали човек е силен, показвайки на друг кои са слабите (му) места...

И как се появява желание в душата отново да затича,

когато сринала се със разранени колене във пропастта...

 

Два образа... Единият съм аз, а другият, дали си ти?

Не! Другият е отражението ми в огледалото...

Уж все вървя напред, посоката показват ми, нали... Върви!

А, сякаш все съм във началото...

 

Но, огънят във мен не е угаснал... Не!

Горя, но пренасочвам топлината си за да могат и други да се стоплят –

привидно съм студен, но мога рязко градуса да вдигна...

И често чувствам се, като описан в идеалната подредба от житейските квадрати –

кръг, все има ъгли, които няма начин да достигна...

 

А, някой казваше ми, че щастието е балон –

надуеш ли го много, той се пука.

Недей сега да плачеш... Като дете!

Големи хора сме, и няма място за сълзи...

Защото най-добре, когато сам извадил си поука...

 

Ще бъда някъде около теб... Встрани!
Заобиколен от хората, заоблящи ъглите ми, когато съм квадратен...

И споменът за теб, наместо пак да ме рани, отново ще ме съхрани,

предпазвайки ме от залитания, правейки ме адекватен... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...