9 мар. 2017 г., 12:08

Армагедон

625 0 1

 

АРМАГЕДОН

 

 

Като лист от вятъра отронен

бродех по безкрайната земя.

Сам, забравен, без мечти, бездомен,

търсех аз да срещна любовта.

 

Минах през реки и през полета.

Минах планини и езера.

Минах океани и морета.

Срещах само злъч и суета.

 

Хора без надежда и без вяра

със студени, каменни лица!

Със души, изпълнени с поквара!

Живи, ала нямаха сърца!

 

Скитах и ръце напред протягах,

но не хванах ничия ръка.

Не разбрах – от себе си ли бягах,

или бе се променил света?

 

Любовта, превърната в омраза,

беше завладяла този свят!

Като страшна, гибелна зараза

дебнеше напред и стар, и млад!

 

Исках, търсех и пред мен се взирах.

Все вървях по пътя непознат.

Ден и нощ. Във студ и пек не спирах,

но навсякъде цареше хлад!

 

Студ безжалостно и упорито

бе прогонил всяка топлина!

Нямаше дори искрици скрити!

Всичко беше само тъмнина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...