АРМАГЕДОН

Като лист от вятъра отронен

бродех по безкрайната земя.

Сам, забравен, без мечти, бездомен,

търсех аз да срещна любовта.

Минах през реки и през полета.

Минах планини и езера.

Минах океани и морета.

Срещах само злъч и суета.

Хора без надежда и без вяра

със студени, каменни лица!

Със души, изпълнени с поквара!

Живи, ала нямаха сърца!

Скитах и ръце напред протягах,

но не хванах ничия ръка.

Не разбрах – от себе си ли бягах,

или бе се променил света?

Любовта, превърната в омраза,

беше завладяла този свят!

Като страшна, гибелна зараза

дебнеше напред и стар, и млад!

Исках, търсех и пред мен се взирах.

Все вървях по пътя непознат.

Ден и нощ. Във студ и пек не спирах,

но навсякъде цареше хлад!

Студ безжалостно и упорито

бе прогонил всяка топлина!

Нямаше дори искрици скрити!

Всичко беше само тъмнина!