5 янв. 2020 г., 12:33

Аромат на страсти

1.7K 3 10

Прегръщам те с аромата на деня,

потапям се в устните ти страстни!

Обливам тялото ти в светлина,

сърдечен удар- искра любовновластна!

 

Вселената в ръцете ни е луда,

завихря ни и ставаме едно.

И сякаш сме око на пеперуда,

пулсиращо за обич и добро!

А страстите ни- танц на балерина,

въртяща се в неспирен пирует,

бродират будоара за двамина.

 

Обсипани с кристали от възбуда,

на полюса горим, а в юга жарък

във блажено изкушение

разкъсваме воали нетърпение!

Изгарящи телата ни се сливат

в съвършенство, което обича.

Нашият свят не признава лъжи,

той до болка от тях ни съблича!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иван, Красимира, Тошко, Ангелче, благодаря ви за сърдечния коментар! Бъдете благословени!
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Вселената в ръцете ни е луда,
    завихря ни и ставаме едно.
    И сякаш сме око на пеперуда,
    пулсиращо за обич и добро!
  • Ухае на страст!
  • Благодаря ви, Марко, Паленка, Лидия, Марианче за отделеното време да прочетете стихотворението ми, защото всички знаем, че никой не може да ни даде назаем време.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...