as good as it gets
дарлинг
привечер скуката увисва на въжетата
и ако си умно копеле
пусни някаква музика на грамофона
и дай да изиграем блус някакъв
докато се правим на стари познати
или пък дай да мълчим
това изкуство владея до съвършенство
докато се правим на стари познати
може да си спомним къде точно заровихме
стария ковчег с одеалата на миналата зима
дарлинг
има толкова ракия за пиене
и толкова блус
но ръцете ни са сковани от студ
и не искаме нищо
просто няколко минути въздух
дето да няма обесена на въжета скука
и ако си умно копеле
не питай нищо
а сипи по едно мартини
не понасям ракия
и изискано ме покани на блус
и кажи ми колко съм прекрасна
и колко много ме харесваш
пък все ще ти повярвам
всеки не понася по нещо
дарлинг?...
това ли ти беше името
без пари можеш да гледаш в тъмното
докато разбъркваш захарта в кафето си
и да си мечтаеш за вишнево сладко
всичко друго си има цена, дарлинг
особено заблудените мисли
тичащи по первазите на старите къщи
винаги плачат накрая
в сиво
и не искай да знаеш кой вятър ме вее
може да ти причини порезни рани
и да ожаднееш страшно
а бурята да спре неканена на вратата ти
дарлинг... блус
привечер скуката увисва на въжетата
и ако си умно копеле
пусни някаква музика на грамофона
и дай да изиграем блус някакъв
докато се правим на стари познати
или пък дай да мълчим
това изкуство владея до съвършенство
докато се правим на стари познати
може да си спомним къде точно заровихме
стария ковчег с одеалата на миналата зима
дарлинг
има толкова ракия за пиене
и толкова блус
но ръцете ни са сковани от студ
и не искаме нищо
просто няколко минути въздух
дето да няма обесена на въжета скука
и ако си умно копеле
не питай нищо
а сипи по едно мартини
не понасям ракия
и изискано ме покани на блус
и кажи ми колко съм прекрасна
и колко много ме харесваш
пък все ще ти повярвам
всеки не понася по нещо
дарлинг?...
това ли ти беше името
без пари можеш да гледаш в тъмното
докато разбъркваш захарта в кафето си
и да си мечтаеш за вишнево сладко
всичко друго си има цена, дарлинг
особено заблудените мисли
тичащи по первазите на старите къщи
винаги плачат накрая
в сиво
и не искай да знаеш кой вятър ме вее
може да ти причини порезни рани
и да ожаднееш страшно
а бурята да спре неканена на вратата ти
дарлинг... блус
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Николова Все права защищены
