Ата

16 дек. 2017 г., 18:28

Поэзия » Философская

458 0 2

Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,

печка с дърва как гори.

Чу гласа на баща си,
винаги тих, лишен от обич, суров,
разнасящ мирис на спирт,
застанал зад него,
да го пребие за нищо готов.

,,Къде е майка ти, Ата,

къде от мен ще се скрие? ",

а майка му и тя в синки, горката,

този път завинаги си отиде.

Събуди се, спомни си своето детство,
голям мъж плака до първия лъч,
как белег оставя то у човека,
щом е нещастно,
гладно,
мизерно.

Ата.

Ата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения