БалеваМария (Мария Балева)
1 1
16.12.2017 г., 18:28 ч.

Ата 

  Поезия » Философска
408 0 2

Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,

печка с дърва как гори.

Чу гласа на баща си,
винаги тих, лишен от обич, суров,
разнасящ мирис на спирт,
застанал зад него,
да го пребие за нищо готов.

 

,,Къде е майка ти, Ата,

къде от мен ще се скрие? ",

а майка му и тя в синки, горката,

този път завинаги си отиде.

 

Събуди се, спомни си своето детство,
голям мъж плака до първия лъч,
как белег оставя то у човека,
щом е нещастно,
гладно, 
мизерно.
 

© Мария Балева Всички права запазени

Ата.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??