16.12.2017 г., 18:28 ч.

Ата 

  Поезия » Философска
496 0 2
Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си,
винаги тих, лишен от обич, суров,
разнасящ мирис на спирт,
застанал зад него,
да го пребие за нищо готов.
,,Къде е майка ти, Ата,
къде от мен ще се скрие? ",
а майка му и тя в синки, горката, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Балева Всички права запазени

Ата.

Предложения
: ??:??