Ата
Нея вечер Ата сънува,
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си,
винаги тих, лишен от обич, суров,
разнасящ мирис на спирт,
застанал зад него,
да го пребие за нищо готов.
,,Къде е майка ти, Ата,
къде от мен ще се скрие? ",
а майка му и тя в синки, горката,
този път завинаги си отиде.
Събуди се, спомни си своето детство,
голям мъж плака до първия лъч,
как белег оставя то у човека,
щом е нещастно,
гладно,
мизерно.
© Мария Балева All rights reserved.
