Свикнах да съм неразбран
Да ме отхвърлят и да бъда сам
Не съм и богаташ "богоизбран"
Но душата си аз няма да продам

Не очаквам помощ свише
Нито пък симпатия от вас
Не успях в обществото да се впиша
Там съм никой... и без глас 

Аутсайдер съм, какво от това
Така се чувствам по-добре
Отколкото да прекланям глава
Пред някое зализано леке

Да целувам задници на костюмари
Да се навеждам за жълти стотинки
Да ми се правят на големи гъзари
Нек'ви мижави гадинки

Газят хората обикновени
Видиш ли, в ръцете хляб им дали
Навсякъде демагози платени
С фалшиви лозунги омраза палят

Средният ми пръст стърчи
Това не е поза, а позиция
Главата ми от гняв бучи
И ще ги ритам по традиция