Седя и гледам стаята наужким,
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая,
но не от мебели, а от лица.
Измислям си по нещо в края,
тогаз, когато дойде вечерта.
Оставям телефонната слушалка,
защо ми е, защо звъня?
Хем знам, че никой няма да ми вдигне,
всички са навън, а аз - сама. ...