Автобиографично

Поэзия

966 13 8

На себе си съм случил досега -

до дупка обкръжен с мъгла,

пак оцелявам неприцелен.

На спусъка не съм целта,

защото винаги на все по-черна нощ съм верен.

Така пребъдвам - странно сам-самин,

на никого ненужен...непотребен:

на минало, на бъдеще, на крехък миг

представил се единствено за правоверен...

Над облаци-илюзии летя

с летящото килимче на живота.

Прелитах все над непокълнали земи,

понесъл в шепи своята голгота.

Кълня в усмивката на битник окрилен

с парцалената свобода на същността си.

Цигара свил с едната си ръка,

а с другата прегърнал гибелта си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rumbic (Руми)

В произведенията ти, Младене, винаги се наблюдава една увереност, съчетана с житейски преживявания! Ако сметнем, че лирическия се препокрива със своя автор /всъщност, за това е автобиографично/, то смело мога да заявя, че винаги ще бъдеш потребен някому, дори и на хората, които обичат да те четат, включително и на мен! Поздравявам те!

2019-12-20T13:43:36+02:00
Izumrudkata (Катя)

Силна поетична изповед!Хареса ми стиха ти, Младене!
"Кълня в усмивката на битник окрилен
с парцалената свобода на същността си."

2019-12-14T23:22:32+02:00
Елка (Елка Тодорова)

"Над облаци-илюзии летя, с летящото килимче на живота...понесъл в шепи своята голгота." Поздравления, силен и запомнящ се стих!

2019-12-12T22:17:14+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Хареса ми, Младене! Поздравления!

2019-12-11T23:49:52+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всички коментирали, оценили и поставили стиха ми в Любими!
Цвете, Бени, много силно ме трогнахте с човешката си подкрепа. Много е важно за всяко човешко същество да знае, че има ближни, които го ценят и за които животът му има смисъл и стойност. Прекрасни сте!

2019-12-11T23:43:48+02:00